Ива Спиридонова в разговор с Тео Буковски
Тео Буковски
Здравей, Тео Буковски. Мисля си, че мога да те наричам Доктор Страх? Би ли приел тази титла?
Кралят на ужаса, великият Стивън Кинг е казал, че страхът е най-деликатната емоция в човека. В този ред на мисли, мога да приема определението, което ми даваш, защото винаги съм се възприемал като деликатен човек.
Не практикуваш ли всъщност страхотерапия с писането си?
Всъщност моите страхове са много повече от твоите и от страховете на всички останали. Твърдо убеден съм в това. Както и че точно в този момент ти ще започнеш да настояваш, че количеството на твоите страхове е двойно по-голямо от моите. Това между другото ще направят и почти всички останали. Защото страховете ни са силно индивидуални, те са само наши и са важни само и единствено за нас. Може би на пръв поглед изглежда, че пишейки се освобождавам от страховете си, но не, не мисля, че това е вид самолечение. По-скоро с всяка разказана история се опитвам да изненадам читателя и да го накарам да се замисли дали зад притворената врата вече не го чака нещо голямо и лепкаво, нещо, което наричаме страх.
Страх от какво? Или, иначе казано, от кой страх най-много те е страх?
Моят страх от пъплещи черни хлебарки у теб може да предизвика само иронична усмивка, но пък паниката, която те завладява преди полет със самолет, за мен е незначителен детайл. Навремето като студент в сесиите по цели дни стоях сам и учех, тогава много се страхувах от това да не забравя да говоря. Може би това предизвика сегашната ми логорея.
Боледуват ли хората от страховете си? А от липсата на любов умира ли се?
Dosis sola facit venenum[1] е произнесъл преди мнооого време швейцарският лекар Филип Ауреол Теофаст Бомбаст фон Хохенхайм. И аз съм напълно съгласен с това твърдение. Да, Парацелз е имал предвид само дозата на лекарствата, които приемаме, но според мен то е универсално и може да бъде приложено и за дозата на емоциите, които както могат да ни вдъхновят, така могат и да ни убият.
Какво би предписал на болното човечество?
Човечеството се разболя от самовлюбване, ние се разболяхме от самовлюбване. А този тежък нарцисизъм се лекува трудно и продължително. Средството е само едно – да смирим себе си.
Кои са онези, които изпълзяват и прелитат в книгите ти?
Оооо, много са. Понякога имат форма, образ и цвят, понякога са само сенки, друг път само усещаме лекото раздвижване на въздуха от приближаването им. Най-важното е да се оставим свободно да летим на крилете на въображението си, защото писаното слово ни дава този безценен подарък, който малко изкуства ни дават в такова изобилие.
Къде живеят те? Би ли завел читателите си там?
Страховете, болките, тъгите ни живеят тук и сега. Те ни преследват през целия живот, понякога вървят ръка за ръка с нас, често дори слагат ръка на рамото ни, за да правим опити да се измъкнем. Но ние все намираме начин да се свикнем с присъствието им. Дори и с четенето на подобен тип жанрови книги.
Разкажи ни за света на прелитащите нощем. Как се роди тази книга?
Роди се малко неочаквано. В седмия месец. Работих за момче, пък се родиха близнаци, хахаха. Шегувам се, разбира се. През последните три години основно се занимавах с писането на роман с работно заглавие „Седем капки кръв”, а в безкрайно дългите декемврийски нощи си пописвах по някой и друг разказ. Сборникът с разкази обаче се оказа по-пъргав и нетърпелив за живот и изпревари по-тромавия си брат. На 28 декември 2021 разпери криле и направи първите си опити за летене.
Оттук нататък, какво? След изпълзяването и летенето. След земята и небето?
Изпълзяването е земята, летенето е въздухът. Остават ни огънят и водата. Но преди това ще се опитам да ви разкажа историята на една майка, която разменя седем капки кръв от сърцето си, за живота на своя син.
Кое е най-важното нещо, което би искал читателите ти да запомнят, когато затворят последната страница на „…А те прелитат нощем“?
Не пазете сърцето си от емоции, не бягайте от тъгата, болката и страха, не се лекувайте със скука! Животът, така или иначе, не е картина в цветове. Той е или само черен, или само бял, или само обич, или само омраза. За всеки един от нас. Дори и да не сте далтонисти като мен.
Твоят любим откъс?
О, не, няма да го споделя! Ще разваля удоволствието от премиерата. Хайде, не се сърди, ще ти дам възможност ти да го прочетеш на 24-ти[2].
Въпросите зададе Ива Спиридонова
- Dosis sola facit venenum – Дозата създава отровата от латински. ↑
- (1) Премиера на „… А ТЕ ПРЕЛИТАТ НОЩЕМ“ от Тео Буковски | Facebook ↑
