Пародонтит и бактерията Porphyromonas Gingivalis
Пародонтитът, известен още като заболяване на венците, е сериозна орална инфекция, която може да доведе до загуба на зъби. Това е водещата причина за загуба на зъби при възрастни в световен мащаб и засяга повече от 30% от населението.
Porphyromonas gingivalis (Pg) е един от най-разрушителните пародонтални патогени. Образува „червения комплекс“ с Treponema denticola и Tannerella forsythia.
Пародонтоза
Пародонтитът е сериозна форма на заболяване на венците, което засяга зъбите и костите на човека. Започва с бактериален растеж в устата и в крайна сметка може да доведе до загуба на зъби поради разрушаване на тъканта, която заобикаля вашите зъби.
Човек, който има лек до умерен пародонтит, може да забележи, че венците му кървят лесно и че има пародонтални джобове около зъбите си. Джобовете могат да бъдат запълнени с плака или зъбен камък, което причинява повече бактериален растеж.
Джобовете също могат да се задълбочат, причинявайки ранна загуба на кост около зъбите и излагането им на инфекция. Може да има отдръпване на венците, силно кървене и лош дъх.
Умереният до напреднал пародонтит обикновено причинява тежка загуба на кост и тъкан и образуването на обширни джобове на венците. Това е по-сериозна форма на заболяване на венците и изисква обширно стоматологично лечение и понякога операция.
Системни заболявания
Човек, който страда от пародонтит и porphyromonas gingivalis, може да бъде изложен на по-голям риск от системни заболявания. Те включват заболявания на стомашно-чревната, сърдечно-съдовата, ендокринната, дихателната и централната нервна система, както и ракови заболявания.
Има няколко фактора, които допринасят за развитието на тези състояния. Един от най-важните е възпалението.
Възпалението е естествената реакция на тялото към инфекция или нараняване. Това е критична част от нашата имунна система и помага на тялото да се самолекува.
Въпреки това, ако е хронично, възпалението може да доведе до по-сериозни проблеми. Може да допринесе за прогресирането на определени заболявания, като болестта на Алцхаймер и диабет.
Бактериалната плака, която се образува по време на заболяване на венците, може да се придвижи до други части на тялото. Това е известно като бактериемия. Тези бактерии могат също така да предизвикат редица възпалителни реакции в кръвния поток. Това може да помогне на бактериите да достигнат до други органи и да причинят заболявания извън устата.
Рискови фактори
Пародонтитът е системно заболяване, което засяга цялото тяло и може да бъде свързано с развитието на множество здравословни проблеми. Доказано е, че няколко системни заболявания, включително сърдечно-съдови заболявания (ССЗ), рак, ревматоиден артрит (РА) и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), повишават риска от развитие на пародонтит и свързания с него възпалителен отговор и нестабилност на плаката.
Бактериалният организъм, който допринася най-много за патогенезата на пародонтита, е Porphyromonas gingivalis, за който е доказано, че е етиологичен агент при различни състояния, включително атеросклероза и тромбоза в артериите в резултат на артериална ендотелна дисфункция. Тази бактерия може да оцелее и в други органи освен в устната кухина.
Може също да причини метаболитни нарушения, включително диабет и неалкохолна мастна чернодробна болест. Тези нарушения се характеризират с абнормен метаболизъм на глюкозата и са свързани с повишен риск от пародонтит. Важно е пациентите с диабет да бъдат информирани за повишения риск от развитие на пародонтит.
Лечение
Porphyromonas gingivalis е един от основните бактериални патогени, които причиняват пародонтит. Въпреки това, много други орални бактерии също могат да допринесат за пародонтита.
Освен това има много видове антимикробни средства за лечение на инфекцията. Например, антибиотици като хлорхексидин глюконат и рифампицин могат да се използват за борба с инфекцията, причинена от P. gingivalis.
В допълнение към антибиотиците има алтернативни терапии, които могат да се използват при лечението на пародонтит. Те включват мед, естествен продукт, който се използва като средство за заздравяване на рани от древни времена.
В изследване е тестван ефекта на два вида мед и антимикробните съединения водороден пероксид и метилглиоксал върху планктонен растеж и единични биофилми на щамове P. gingivalis в различни времеви точки (24 часа след започване на биофилма или 42 часа след образуване на биофилм). Доказани са и ефектите на прополиса, който е смолисто вещество, което пчелите използват за запечатване на своите пити. Резултатите показват, че и двата вида мед и прополисът проявяват значителна антибактериална активност срещу P. gingivalis и че антибактериалният ефект се дължи главно на бактерицидния ефект на метилглиоксал.
