Университетският подводен клуб ‘Южен залив’ отбелязва 60-годишнината на ГГФ с гмуркане от подводната гора до ледените вълни на Антарктида“
Изследователите от Софийския университет се отправиха на вълнуващо гмуркане, в рамките на специалното събитие на университетския подводен клуб „Южен залив“. Това неповторимо приключение се осъществи по повод две юбилеи – 60-годишнината от създаването на Геолого-географския факултет и Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Деканът на Геолого-географския факултет, проф. д-р Климент Найденов, беше специален участник в това гмуркане. Той лично се екипира с водолазна екипировка и се отправи на разходка в подводния свят на Черно море. Заедно с него се потопиха и други известни научници, сред които доц. д-р Любомир Кендеров (БФ-СУ), доц. д-р Весела Евтимова (ИБЕИ-БАН), доц. д-р Михаил Илиев (БФ-ГГФ), гл. ас. д-р Ралица Събева (ГГФ-СУ), гл. ас. д-р Стефан Велев (ГГФ-СУ), гл. ас. д-р Даниел Тодоров (БФ-ГГФ), д-р Деница Апостолова (ГГФ-СУ) и д-р Николай Янев (СУ).
Целта на изследователите от университетския клуб е да разкрият тайните на рядките подводни гори, които са открити в моретата. Тези гори се състоят от огромни дървета, представляващи неизвестен до момента вид блатен кипарис, които са растели преди милиони години между Созопол и остров Свети Иван. След повдигане на морското ниво, горите биват покрити с морски седименти, запазвайки фосилизирани дървесните структури до днес. Събраните научни материали по време на това събитие ще бъдат изпратени за анализ в лаборатория в чужбина, с цел да се определи точният вид дървета, които са съставяли древната гора.
Университетският подводен клуб „Южен залив“ е основан през 2021 година с подкрепата на декана на Биологическия факултет, проф. д-р Стоян Шишков, и декана на Геолого-географския факултет, проф. д-р Климент Найденов. Основната цел на клуба е да докаже, че леководолазната дейност е важен инструмент за изследванията в областта на природните науки и науките за Земята. От самото си създаване, членовете на клуба работят върху създаването на национални стандарти за леководолазна работа в Антарктика. Съвместно с испанските антарктически леководолази, българските изследователи адаптират протоколите за спускания в ледените води на Южния океан. Въпреки ниските температури на водата, близки до точката на замръзване, с подходяща екипировка студът не ограничава геоложките или биологичните изследвания. Предизвикателствата са свързани с внезапните срутвания на големи ледени маси, които бързо покриват акваторията над гмуркащите се изследователи, както и присъствието на опасни хищници като косатки и леопардови тюлени. Създаването на правила за гмуркане в тези опасни води ще отвори врати за развитие в множество научни области.







